понеделник, 21 ноември 2016 г.

Системата на времената в немския език

Системата на времената на немските глаголи е организирана според момента на говорене в три времеви отрязъка: сегашно, минало и бъдеще време. Като в случая става въпрос за времевото изразяване на "реалността", или така нареченото изявително наклонение, което трябва да се различава от заповедното и условното наклонение. Трите отрязъка от време би трябвало да отговарят на три периода: настояще, минало и бъдеще време. Това е според описанието на немската граматика.

Всяко едно от тези три времена може да се използва в един текст като така наречено „водещо глаголно време”. Всяко водещо глаголно време бива използвано в комуникацията за да създаде усещане за едновременност спрямо централното действие, което е обект на разказа. Според него се ориентират другите глаголни времена, които се ползват за по-нататъшното времево изясняване: предварителност (преди централното действие) и следварителност (какво ще се случи след като завърши централното действие).

Времената могат да имат своя собствена модалност. Миналото несвършено време, например, в разказите и текстовете има функция, която не се ползва в нормалната реч. В писмени източници то се ползва за да сигнализира фиктивност (измислена история) като например въвеждащият текст на приказките "Имало едно време ..." Там не става дума за нещо което е било много отдавна, а по скоро че ще става въпрос за измислица в е един свят на фантазии. Подобно на него е така нареченото сегашно историческо време, което се ползва за по-голяма реалистичност при разказ за исторически случки.

Немският език не е много точен в това отношения: така например, при устен разказ като водещо време може да се ползва Перфект за изразяване на минало време. А ако използвате като водещо време Презенс/ сегашно време, то можете да изразите с него бъдещи действия като просто прибавите към изречението наречие за време уточняващо позиционирането на действието по времевата ос. Като цяло това прави глаголните времена лесни за употреба и ги различава много от английските времена, които обикновено имат строго определени начини на ползване и не могат да са взаимно заменяеми.

Още любопитни факти за немския ще намерите при Давитоз.
Прочети »

понеделник, 6 юни 2016 г.

Немският език в днешни дни

Немският език в модерният му вариант е записан в 16-томен речник на немския език от Братя Грим през годините 1852 до 1860, а ортографията е заложена в речника Дуден през 1860, като през 1901 той е официално обявен за правилник на немския правопис.

Стандартите, посочени в Duden остават валидни в продължение на почти 100 години, когато германската езикова история отново се променя от Немската правописна реформата от 1996 г. (Rechtschreibreform). През юли същата година, правителствата на няколко немско-говорещи страни като Германия, Швейцария и Лихтенщайн, подписват споразумение във Виена, с което приемат промените за опростяването на правописа на немския.

В споразумението е заложен план за преминаване към опростени правила за правопис, които ще улеснят ученето на езика. В същото време, в споразумението се допуска, че езиковите правила не могат да се променят значително, така че от немците, които използват езика по това време няма да се изисква да ги научат веднага.

Планът за реформа среща много противоречия и съпротива от множество немски и австрийски граждани, а някои държави го виждат като заплаха за германската култура и отказват да го приемат. Немският конституционен съд през 1998 г. излиза с решение, че като цяло правописът не може да се регулира и гражданите могат да продължат да пишат с правописа на немски по начина, по който винаги го е имало (или поне от 1901 година насам). Въпреки това, съдът постановява също, че правителството е в правото си да наложи реформата в училищата и публичната администрация.

След като реформата бе въведена, Германия премина през осем години преход за изпълнението и в училищата. По време на този период много медии също са подложени на прехода, но някои известни писатели и медии продължават да отказват да приемат новите правила.
В края на този преходен период, Съветът за немски правопис гласува единодушно през 2006 г. да се отменят промените на реформата, които са причинили най-голяма полемика. С това те укротяват много от медийните организации, които са се противопоставили на реформата.

Докато нещата изглежда са се успокои за момента, може да се направи изводът, че малко езици са преминали през толкова много промени в такъв относително кратък период от време, както е станало с немския език. Едно нещо все пак може да се каже със сигурност – издателствата, които печатат речници и учебници пренаписаха старите буквари и ги продадоха като нови. Така поне за тях тази реформа си е заслужавала откъдето и да го погледнеш.
Прочети »

понеделник, 6 юли 2015 г.

Как се отразява кризата в Гърция на българския имотен пазар

кризата в Гърция
Гръцката трагедия продължава. Точно когато всички мислят, че най-после ще има някаква развръзка, се оказва, че краят се отлага с още няколко дни или още няколко седмици. Но нищо не е вечно – и гръцката драма ще трябва все някога да завърши. Независимо какво ще кажат гърците на референдума, който трябва да се проведе на 5 юли 2015, независимо кой точно ще управлява Гърция в близките години, отсега е ясно, че обозримото бъдеще няма да бъде лесно за тази балканска страна.

За България е важно да знае как точно влияе гръцката криза върху съседите й и какво може да се очаква в близък и средносрочен план. Трябва да признаем, колкото и цинично да звучи, че към момента, поне в краткосрочен план, кризата в Гърция принася повече ползи на България, отколкото вреди. На първо място, една част от гръцкия бизнес, уплашен от развитието на гръцката криза и от ултралевите партии, които са във властта, вече се изнесе от Гърция и намери пристан в България. Това, разбира се, означава повече работни места в България и повече постъпления от данъци в българския бюджет.

На второ място, имотния сектор в Гърция става повече от проблемен, макар че там по отношение на имотите има проблеми през последните 7-8 години, т.е. от началото на световната финансова криза. Гръцките имоти неизменно губят от стойността си в последните години – падането на цените през 2013 беше над 10 процента в сравнение с предходната 2012, а през 2014 – около 7,5 процента в сравнение с предходната 2013 г.

Само за първото тримесечие на 2015 година гръцките имоти загубиха още над 4 процента от стойността си. На пръв поглед това изглежда добре за Гърция, защото ниските цени би трябвало да привличат повече външни инвеститори. В действителност обаче става точно обратното – инвеститорите панически бягат от гръцкия имотен пазар. Голяма част от купувачите на гръцки имоти бяха руски граждани, привлечени от възможността да придобият имот в страна от Еврозоната, Европейския съюз и Шенгенското пространство и да получат статут на постоянно пребиваващи, което пък им отваря вратите за целия Европейски съюз. Сега обаче, когато стана ясно, че вероятността Гърция да остане извън Еврозоната, Шенген и дори извън ЕС, гръцките имоти загубиха всякаква привлекателност в очите на руснаците.

Нормално е инвеститорите да се насочат към съседни на Гърция държави – алтернативните възможности за покупка на имот с цел инвестиция или във вид на ваканционен апартамент или вила са две – Турция и България. Турция обаче не е член на ЕС и не се очаква скоро да стане, а освен това турските имоти са значително по-скъпи от българските. Затова е нормално част от инвеститорите, които напускат гръцкия имотен пазар, да се насочат към България.

България продължава да бъде оазис на спокойствието в един неспокоен регион. Българските имоти продължават да бъдат едни от най-евтините в света – ваканционен имот в Бургас или в курортите около Бургас, дори много близо до морския бряг, може да бъде купен за няколкостотин евро за квадратен метър. Например малък апартамент в Слънчев бряг, отдалечен на няколкостотин метра от морето, може да бъде купен дори за цена под 30 хиляди евро, т.е. на цената на два квадратни метра жилищна площ в Москва или в Лондон.

Специалистите по имоти не дават големи надежди за възстановяване на гръцкия имотен пазар в близко бъдеще. Напротив, има прогнози на солидни консултантски агенции, че за периода януари-декември 2015 година гръцките имоти ще се обезценят с още една четвърт от стойността, която са имали в края на 2014 година.
Прочети »

петък, 17 април 2015 г.

Тенденции на пазара на имоти в България в периода 2005-2015

сграда
В първите месеци на 2015 година специалистите отново препоръчват на потенциалните купувачи, които се интересуват от имоти зад граница, да обърнат внимание на България. Според Евростат и според българския статистически институт, в началото на миналата 2014 година е бил достигнато дъното на цените на българските имоти.

Експертите предполагат, че ако има растеж на цените, той ще бъде в рамките на 1-2 процента годишно. Фактически, в първата половина на 2015 година цените на жилищата в България са на нивото на цените о 2005 – за 10 години българския пазар преживя подем и падение, като преодоля най-тежката криза в световен мащаб и успя да съхрани своята жизненост и гъвкавост.

Първите признаци на стабилизация на пазара се усетиха още през 2013 година. Около средата на 2013, по време на летния сезон, се почувства връщане на интереса на чуждестранните купувачи към българските имоти. Този интерес, особено от страна на английските и руските купувачи, достигна най-ниските си нива в периода 2009-2011 г.

През 2013 годна беше отбелязан ръст не само на сделките с имоти в морските курорти, но също и на сделките с жилища в големите градове. През 2013 година обемът на имотните сделки се увеличи почти с 20 процента спрямо числото сделки за 2012 година, като в същото време цените продължаваха да се снижават, но с изключително бавни темпове.

В най-тежкия период на световната финансова криза, от края на 2008 до началото на 2012 година, цените на имотите в България загубиха почти половината от стойността си. Пи това обемът на продажбите през този период се съкрати в различни региони от страната от 2 до 3 пъти в сравнение с годините на растеж от периода 2004-2008. Относително стабилни останаха само пазарите на имоти Бургас, Варна и София.

Поради изброените по-горе причини, ситуацията през 2013 година беше възприета като изключително положителна – цените на имотите в България не растяха, но вече и не попадаха надолу в свободен полет, както бяха свикнали всички през 2009 и 2010 година. Пи това през 2013 количеството на сключените имотни сделки започна видимо да се увеличава.

2013 и 2014 се отличиха с уникални събития в национален, европейски и световен мащаб, които се отразиха също и върху пазара на имоти. Нарасна чувството за нестабилност заради проблемите с КТБ и заради избухналите въоръжени конфликти в различни части на света. През 2014 допълнително напрежение внесе войната в Украйна и сриването на руската рубла. Руските клиенти значително обедняха, което се отрази в 20-процентно отдръпване на купувачите от Руската Федерация от имотния пазар на България.

В същото време обаче, в края на 2014 – началото на 2015, жилища в България започнаха по-активно да купуват граждани на Украйна, Беларус и Казахстан. Активизираха се и британските купувачи, които като че ли отново преоткриват България в качеството й на евтина дестинация за покупка на задграничен имот. Появиха се купувачи и от Скандинавските страни. Най-активните купувачи през 2014 и първата половина на 2015 година обаче са българите.

Уморени от политически игри и банкови проблеми, мнозина сънародници решиха, че не си струва да държат пари в проявилите се като не особено сигурно банков институции, и започнаха по-активно да влагат парите с в жилищни и бизнес имоти. По преценка на експерти, през 2014 и 2015 г не по-малко от един милиард лева от спестяванията си, населението на България е пренасочило към покупка на имоти.
Прочети »

Всички статии са защитени от

Абонирайте се за новите статии

Спокойно, няма да предоставим имейла ви на никого
RSS
Copyright © 2013-2017 Jitkam